Керамики върху циркониев диоксид
Керамика върху циркониев диоксид
Името циркон е от персийски произход – „zar gan” и с него се е именувал един рядко срещан скъпоценен камък. Това означавало на този език “ с цвят на злато”. По- късно германският учен Klaproth му дава наименуванието „zirconium”.
Цирконият е метал, който представлява 0,02% от кората на земята.
Температурата му на топене е 2680 градуса. Циркониевият диоксид се среща под формата на минерала баделеит. Този минерал носи името на неговия откривател Joseph Baddeley., като за пръв път е намерен в Шри Ланка през 1892г.
Керамиката на циркониевия диоксид е използвана за пръв път през 1985г. за изработване на протези за тазобедрена става.
Независимо от доказаната клинична надежност на металокерамичните конструкции, те имат някой недостатъци, които могат да бъдат определени като естетичи и биологични.
Като естетичен недостатък се определя сивеенето на облицовъчната керамика.
Използването на подсилваща инфраструктура от цирконий определено повишава якостните качества и е алтернатива на вече утвърдената в стоматологичната практика металокерамика. Според проучвания на Y. Zang (2004), след 1 милион дъвкателни цикли, което се равнява на 5 годишно клинично функциониране керамиките намаляват свойствата си с около 30%.
Изцялокерамичните констукции са алтернатива на металокерамичните. Те са доказана реалност. Клиничните проучвания за неуспехи при лечение с тях са около 8- 10 процента на десетата година.